Швеция беше категорично против еврото, но после дойдоха Тръмп и кризите

Заплахата от война има способността да променя нагласите - дори сред онези държави, които дълго време са се противопоставяли на еврото.

Управляващият елит в Швеция започва да флиртува с идеята за приемане на единната европейска валута, търсейки повече сигурност и защита срещу нарастващото геополитическо напрежение както от Изток, така и от Запад, пише Politico в коментар за променящото се отношение на Стокхолм към еврозоната.

Отказът от собствената валута би бил рязък завой спрямо отстояваната с десетилетия позиция на шведите, че националният контрол върху кроната е ключов инструмент за управление на икономиката.

Швеция никога не си е извоювала официално изключение от еврозоната, каквото имат датските ѝ съседи. Но след референдума от 2003 г., на който ясно мнозинство гласува против присъединяването към еврозоната, нито Брюксел, нито Франкфурт някога са оказвали натиск по темата.

Подобно на това как руската инвазия в Украйна подтикна традиционно неутралната Швеция да се присъедини към НАТО, сега непредсказуемата търговска политика на президента на САЩ Доналд Тръмп променя активно дебата за паричния суверенитет в скандинавската държава.

Във вторник министърът на финансите на страната Елизабет Свантесон заяви пред парламента, че нейната Умерена партия ще създаде експертна комисия, която да оцени плюсовете и минусите от присъединяването към еврозоната - ако партията остане на власт след парламентарните избори през септември.

"Политиците може да се опасяват, че при тежка криза - например военна ескалация в Балтийския регион или сериозни сътресения другаде по света - кроната може да се обезцени много рязко, с тежки последици за икономиката", коментира пред Politico главният икономист на EFG Bank Стефан Герлах.

През последното десетилетие шведската крона загуби над 20% от стойността си спрямо еврото, преди да възстанови част от позициите си през последните месеци.

Внезапен срив, предизвикан от геополитическо напрежение, би могъл да принуди централната банка - Риксбанк - да вдигне рязко лихвите, за да предотврати скок на цените. Това, на свой ред, би могло да тласне икономиката към рецесия.

След редовното си заседание в четвъртък Риксбанк заяви, че макар общата ѝ оценка за икономическите перспективи да не се е променила от декември, "последните развития, включително свързани с търговската и външната политика на САЩ, разшириха диапазона от възможни сценарии за бъдещето".

Шведската икономика досега е устоявала на подобна несигурност, отбелязва централната банка, "но нагласите сред домакинствата и бизнеса могат да се влошат много бързо".

Дали тези фактори ще са достатъчни, за да променят позицията на Швеция спрямо еврото, предстои да се види, посочва Герлах, напомняйки за дълбокото недоверие към управлението на единната валута и опасенията страната да бъде въвлечена в бъдещи спасителни операции за задлъжнели държави.

"Политиците ще претеглят риска от външна криза срещу риска от нова криза в еврозоната", казва шведският икономист, който е бил и заместник-управител на централната банка на Ирландия.

Общественото мнение остава предпазливо. Проучване на Евробарометър от миналата година показва, че едва 39% от шведите смятат страната за готова да приеме еврото.

Това обаче е със 7 процентни пункта повече спрямо преди десетилетие и делът може да нарасне допълнително, ако международното напрежение застраши стабилността на кроната.

След неотдавнашното присъединяване на България към "евроклуба", Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция остават последните държави извън еврозоната. По закон те са задължени да приемат еврото, след като изпълнят и поддържат определени икономически критерии за определен период. Избягването на тези прагове е стратегия, която страни като Полша използват, за да държат евробанкнотите далеч от портфейлите на гражданите си.

"Нашата икономика се представя значително по-добре от повечето икономики в еврозоната", заяви полският финансов министър Анджей Домански пред Financial Times, като посочи стабилен растеж, ниска безработица и растящи заплати. Този аргумент обаче не важи в същата степен за Швеция, чиято икономика е по-малка и по-уязвима на глобални сътресения.

Продължаващият интерес на Тръмп към Гренландия, която е под контрола на съседна Дания, може вече да е изместил обществените нагласи в Швеция още повече в полза на еврото, коментира пред POLITICO шведският икономист Ларс Калмфорс.

Калмфорс оглавяваше последната експертна комисия, която разглеждаше въпроса за приемането на еврото още през 1996 г., три години преди въвеждането на единната валута.

Това обаче беше преди 30 години. През декември той публикува доклад, в който твърди, че днес ползите от еврото — като по-добра търговска интеграция, икономическа стабилност и геополитическо позициониране - надвишават разходите, дори и това да означава загуба на независима парична политика. Новата оценка е продиктувана както от политически, така и от икономически съображения, уточнява той.

Дори ако нова експертна комисия препоръча присъединяване, самият процес ще отнеме години, предупреди министър Свантесон пред депутатите. Предпазливият подход е необходим, за да бъде запазена подкрепата на дяснопопулистката партия "Шведски демократи".

Тази подкрепа е ключова за оцеляването на сегашното правителство на малцинството, а партията е категорично против членство в еврозоната.

В настоящата крехка обстановка обаче може да не е нужно много, за да настъпи промяна в общественото мнение, смята Герлах.

"Един руски дрон, навлязъл в шведското въздушно пространство, може да се окаже достатъчен", казва той.